91

7

След като Сенсей ни разказа легендата, продължихме да вървим мълчешком. Очевидно всички, както и аз, бяхме силно впечатлени от чутото и опитахме да открием пътя на своя живот в себе си. Когато достигнахме лагера, Андрей попита Сенсей:

— А Бодхисатвите само на Изток ли ходят?

Сенсей се усмихна:

— Защо, навсякъде ходят, включително и в Русия.

— Нима? — изумен възкликна Андрей. — И в Русия? Да не би да е имало руски Бодхисатви? Никога не съм чувал за това. Сенсей разкажи ни…

Всички живнаха, очевидно изгаряйки от желание да чуят за това по-подробно. Но поглеждайки срещащата ни лагерна „охрана“ Сенсей произнесе:

— По-късно, вечерта…

„Нека бъде вечерта“, — помислих си аз и устремих своя взор върху махащата към мен Татянина ръка.

Всички вече ни чакаха да се приберем в лагера. Разтоварвайки хранителните продукти ние споделихме с останалите своите приключения, а те с нас техните. Оказа се, че и те не са скучали. Когато нашата лагерна „охрана“ решила да си почине, чайките решили да извършат нов обир. Костик и Юра си наумили на всяка цена да хванат поне един „дивеч“ и да я накажат така, че другите да си опичат акъла. Костик