92

се дегизирал, превръщайки се в пъстър индианец и както се полага, направили засада в крайбрежните тръстики. Но от цялото това приключение излязла само една комична история, как две градски чада едва не докарали инфаркт на „благородните птици“ с внезапната си поява, бесните викове, неистовите крясъци и лудо препускане по плажа преследвали изплашеното ято пернати. И със своите „цивилизовани методи“ освен пера и курешки, нищо друго не успели да уловят нашите „индианци“.

След като се наобядвахме, решихме отново да лудуваме сред водните простори. Една част от нас се наиграхме до насита на водно поло, а другата отиде да сгрява своите тела на пясъка. Стас и Женя решиха да се погмуркат с аквалангите. Но не успели да натаманят екипировката решиха да се гмуркат по стария и изпитан метод — с маска и шнорхел не далече от брега. Костя и Андрей решиха да пробват своите сили, плувайки навътре в морето, а ние с Татяна се плацикахме на плиткото. За нашите страхливи женски натури плуването на дълбоко беше възможно единствено, когато периодически усещахме с крака морското дъно.

И изведнъж, когато Андрей и Костя бяха навлезли навътре в морето, Славик печейки се на плажа неочаквано за всички започна да вика в тяхна посока и да маха с ръце:

— Акули! Акули!

— Какво си се развикал такъв? — възмути се шеговито Руслан, лежейки не далече на пясъка, — няма да ти се вържат.

— Нима, гледай, акули! — Славик вече му крещеше.

Наистина изглеждаше изплашен. Двете с Татяна моментално заехме вертикално положение, усещайки под себе си спасителното дъно и започнахме да изпъваме вратове оглеждайки водната шир. Но не забелязахме нищо опасно и отново преведохме своя поглед към Славик. Володя и Виктор печейки се на пясъка се надигнаха с нескрит присмех и се вгледаха в далечината.

— Какво ти има, Слава? — усмихнато заговори Володя. — Какви ти акули може да има в това море? Това дори не е