93

море, а малка локвичка. От къде в района могат да се вземат такива хищници, при положение, че не можеш дори и свястна риба да си уловиш?

— Наистина, акули! Наистина, акули! — Зацикли Славик, подобно грамофонна плоча. — Ето, гледайте! Гледайте!

В този момент, поглеждайки в посоката, която сочеше Славик, действително забелязах как в далечината стремително се приближаваха две черни перки, периодически губейки се сред вълните. Движеха се точно към Андрей и Костик, които без да обръщат внимание на виковете на Славик спокойно продължаваха да си плуват, незаинтересовани от надигащата се опасност. Но когато двете с Татяна от уплаха надухме сирените, Андрей и Костик объркано започнаха да въртят глави на страни, търсейки причината за нашата паника. Андрей първи видя движещата се към тях перка и рязко заплува към брега. Костик явно не успял да види източника на опасност, както се казва не остана да изпитва съдбата и заплува с пълна сила след Андрей.

Цялата ни група изригна в бурни крясъци. След като инстинктът за самосъхранение ни подсказа моментално да напуснем водата, Сенсей с по-големите момчета напротив, пренебрегвайки този вътрешен сигнал постепенно започнаха да навлизат в морето взирайки се в далечината. Ние дотичахме до тях, нашата „безопасна зона“, и се спряхме. Все пак беше срамно да излезем съвсем от водата, когато там оставаха да плуват нашите приятели.

Сенсей откъсвайки се напред забави ход и усмихвайки се произнесе:

— Ама че сте паника. Та това са делфини!

— Делфини?! — удивихме се ние отново вглеждайки се в приближаващите триъгълни перки.

Сенсей с усмивка се насочи към неочакваните гости. Костик и Андрей, забелязвайки „бързащия“ към тях Сенсей усилиха още повече своя ход и буквално като куршуми прелетяха покрай него, въртейки ръце и крака като перки на моторници. Двамата заеха вертикално положение едва, когато загребаха пясък с ръцете си. Видимо намирайки се все още в