94

шок, двамата бързо се изправиха с готовност да полетят към брега, но в този момент чуха смеха на компанията ни.

— А вие какво стоите?! — смутено попита Андрей, избърсвайки водата от лицето си, без да разбира защо все още не сме на сушата.

Момъкът се учуди още повече, когато видя как Сенсей продължи да влиза навътре в морето.

— Ние не ставаме за ядене, — отговори вместо всички Женя, сваляйки маската от лицето си. — Ние сме с повишено съдържание на смехотворин. А такива не могат да бъдат храносмилани. От такива, като нас може да се преплетат червата. Все едно да глътнеш морски таралеж и да се мъчиш в колики цял живот.

— Ами то и ние не ставаме особено за ядене, — започна да идва на себе си Андрей, приближавайки се към нас. — Виж какви сме кльощави. — показвайки треперещия Костик.

— Не е съвсем така, — възрази Женя. — Видях с каква скорост ви преследваше хищникът. И за какво? Това означава, че вашето мнение и мнението на хищниците изобщо не съвпадат по гастрономическите въпроси.

Ние се разсмяхме, а пишман плувците се присъединиха към колектива, опитвайки се да разберат какво се е променило, след тяхното идване. Когато им обясниха, че това са делфини, те се удивиха не по-малко от нас.

— И защо тогава ни преследваха? — попита Костик, треперещ и с тракащи зъби.

— А ти защо бягаше от тях? — на свои ред попита със смях Виктор.

— Ами щом ни гонят значи и бягахме.

— Сигурно са искали да си поиграете, — изказа своята „версия“ Стас.

— Страхотна игра няма що. Още ми треперят мартинките.

— Изобщо от къде ти хрумна, че са преплували това разстояние специално заради теб? — попита Володя наблюдавайки Сенсей.

Ние спряхме с шегите и хвърлихме своя поглед върху Сенсей.