98

срещат еднакви физиономии. Всеки е индивидуален посвоему и се отличава по изражението на своята муцунка, форма, телосложение, формата на гръбните плавници.

— Наистина ли? — отговори Руслан и се опита по-внимателно да разгледа делфина.

В това време някой се сети да донесе една топка. Тя толкова се хареса на игривите делфини, че за нейното притежание се заформи цяла война, при това с изключително комични ситуации. А най-много си го отнесе Женя. Още при първия си „телепатичен изучаващ поглед“ „белязаният“ делфин някак не го хареса и през цялото време постоянно се опитваше да му прави напук. Било то специално присламчвайки се към него плесвайки с опашка пред лицето му. Било когато Женя се опитваше да се приближи до Сенсей, животното го „бодваше“ с идея да го отдалечи от него. На което момъка започна да се възмущава:

— Сенсей, защо се е залепил за мен така и ме тормози?

— Е , как защо? — с усмивка произнесе плуващия близо до него Николай Андреевич. — Нали искаше да го заровиш жив в пясъка?

— Аз? — Женя направи невинна физиономия. — Какви ги говорите?! Та аз толкова обичам природата…— през това време делфинът изскочи от водата близо до Женя и шумно се пльосна, заливайки го с цяла водна вълна. Само ако можеше да се види лицето му след този неочакван душ. Изглеждаше така, все едно са го поливали с вода от главата до петите, при това по най-наглия възможен начин. Женя злобно завърши своята реч, викайки след гмурналият се делфин: — Нали казах, че обичам природата!… — И почиствайки водата от лицето си, добави: — Добре де, обичам я почти, с изключение на някои екземпляри.

Всички се засмяхме, а Сенсей с усмивка го предупреди:

— Имай предвид, че делфините, точно както слоновете са способни да помнят обидата много дълго време.

Но когато работата опря до топката, която Женя отне от делфините и реши да ги подразни, „Белязаният“ зае заплашителна поза. Делфинът възбудено започна да върти от