100

8

Такъв невероятен и изпълнен с обрати ден не бяхме имали никога до сега. След колосалната водна „физзарядка“ тотално се изключихме, заспивайки дълбоко. Събудихме се едва привечер, когато слънцето залязваше зад хоризонта. Жегата най-накрая беше спаднала. Наоколо бе тихо, а морето спокойно. Истинска благодат.

Тези, които се събудиха първи насъбраха съчки и дърва за вечерния огън. След това задружно приготвихме вечеря. Когато привършихме с всички битови дела, се разположихме около огъня за любимото ни пиене на чай. На небето се появиха първите звезди. С голямо удоволствие се настанихме в тесен приятелски кръг, както винаги очаквайки поредната интересна и много полезна за нашите души беседа със Сенсей. Започнахме с битови теми, но Володя преведе разговора в руслото на „вечните теми“.

— Сенсей, обеща да разкажеш за руския бодхи, — напомни му той.

— Е, щом съм обещал. — отговори Сенсей и след малка пауза произнесе, — Чували ли сте за светеца Агапит?

Някои от нас заклатиха отрицателно глави.

— Не сме, — отговори вместо всички Виктор.

На мен името Агапит ми се стори познато. Започнах да напрягам паметта си, къде ли го бях чувала, при това съвсем