104
Печатни страници 104една малка подробност. Бодхисатвите много рядко приемат ролята на водачи на човешкото общество, ако това не е свързано с някаква определена мисия, както например Бодхисатвата Исса. Обикновено техните ученици и последователи стават такива. Бодхисатвата, като правило остава незабелязан от широките маси.
— И защо? — удиви се Татяна.
— Защото Бодхисатвата, отчитайки неговата ненамеса в делата човешки, може само да даде съвет, как обществото да се преобразува в по-добра, духовна посока. А самото преобразуване е в желанието и ръцете на самите хора, например, същите тези негови ученици и последователи.
— Искаш да кажеш, че Антоний е бил ученик на Агапит? — прозря Николай Андреевич.
Сенсей кимна. Докторът се замисли, а после смутено попита:
— И как така се случила тази подмяна, Агапит да стане ученик на Антоний? Нали това се базирало на нещо?
— Базата се явява единствено църковната версия, която на свой ред се е градила от такива книги, като „Отечественик“…
— „Отечественик“? — попита Володя.
— Да. Наричат го още „Киево-Печьорски патерик“. Това е книга за живота и дейността на светите отци Печьорски, написана през XIII век. Също така по записките на монаха на Печьорския манастир Нестор Летописец „Житие…“ или например известната ви книга, влизаща в училищната програма „Повест за преходните години“. — Сенсей направи пауза и след, като погледна младия ни колектив, изрече: — Ако естествено сте учели добросъвестно в училище, а не сте отбивали номера.
— Ама разбира се, че помним, — изфука се Костик, — дори запомних датата, когато е била написана. — и произнесе изразително: — 1113 - 1115 години от рождество Христово.
Цялата дружина се засмя.
— Точно така, — отбеляза Сенсей. — Тоест след като е минало известно време от реалните събития, взимайки