105

предвид тогавашната политическа ситуация в държавата, а също така предпочитанията и симпатиите на висшето духовенство.

— Ами да, — с присмех произнесе Виктор. — Върви разбери кой бил прав и кой крив. Както казват в нашите среди, изслушвайки в съда двама различни свидетели по едно и също дело за ПТП, спираш да вярваш на историците.

Всички се засмяхме, а Костик добави и от своя хумор:

— Това е както при Бърнард Шоу, на когото след една от речите му задали въпроса: „Какво ще каже по този повод историята?“ а той отговорил: „Историята сър, ще излъже както винаги.“

— И защо трябва така категорично, — възрази Сенсей под съпровода на нашия смях. — Просто всеки човек, описвайки миналото, е мотивиран от своите лични съображения. Личните съображения зависят от нивото на неговия духовен и личностен интерес, от което страда обективността. Дай на десет души задачата да опишат едно и също събитие и бъдете уверени, че всеки ще го поднесе посвоему. Например, политикът ще го опише както му е изгодно в светлината на случващите се в този момент събития. Лекарят — от позицията на своите медицински възгледи. А обикновеният човек от своята житейско битова позиция, акцентирайки внимание на тези моменти, които са му интересни. Тъкмо за това историята винаги е различна. Но във всяка история може да се улови основният смисъл на случващите се събития. Както се казва, трябва да се гледа в корена.

— Като цяло си прав, — съгласи се Николай Андреевич. — В много от случаите погледа ни върху историята действително е едностранчив, не говоря вече за дълбокото и почти забравено минало…

— Ако вземем предвид и това, че хората, за съжаление не се променят, по скоро не искат да се променят… — с нотка на тъга произнесе Сенсей.

— …историята, следователно се повтаря, — завърши неговата мисъл Николай Андреевич.

— Колкото и да е печално.