106

Сенсей замислено погледна огъня. Възцари се кратко мълчание. Никой не смееше да се намеси с въпросите си в диалога на двете „умни глави“.

— Какво всъщност е било преди хиляда години? — живо се поинтересува Николай Андреевич.

— Това е дълга история…

— А ние никъде не бързаме, — отговори вместо всички Володя, намествайки се по-удобно на своето място.

— Е, щом не бързате, — подобаващо му отговори Сенсей, — тогава слушайте… Ще се наложи да започна повествованието за времето, когато Бодхисатвата Агапит пребивавал на Руска земя първо с разказа за Антоний. После ще разберете защо…

Беше топла лятна нощ. Наоколо цареше пълна тишина. Морските вълни леко се плискаха в морския бряг, отвеждайки ни със своите монотонни и мелодични шумове в тунела на времето, в това далечно минало, което колкото и да е странно изобщо не изглеждаше далечно.

— …Преди да стане монах Антоний се наричал Антип. Бил роден в Черниговската земя, в град Любече, през 983 година, пет години преди покръстването на Русия, по време на управлението на Владимир I Святославич от града столица Киев.

— Това случайно не е ли този, когото наричали червеното слънчице в руските билини*? — попита Костик.

— Същият, внукът на княгиня Олга и киевския княз Игор, — уточни Сенсей и продължи: — Младостта на Антип се оказала бурно време. Тъкмо тогава се формирала Древноруската държава и се обединявали източно-слявянските племена. На юг и на запад се водели войни със съседните страни. На всичко отгоре различни вътрешни разпри и противоборства между различните религии мътели водата. В това време, така да се каже по нареждане „отгоре“, активно течал процеса по заместването на езическите вярвания с новите християнски канони. При това и от двете страни нещата стигали до „огъня и меча“. На кратко — обичайният хаос, или както сега биха ка-