107

зали „беззаконието на преходното време“.

— Да, както се казва, и на врага си да не пожелаеш да живее във времена на промени, — произнесе Володя.

— Точно така. А ето, че Антип не успял да извади късмет..

— Както и ние всички, — тихо добави Виктор.

— Като цяло младостта на Антип била „весела“. Многото случващи се неща наоколо способствали за това, той да предприеме опити да въведе ред не само във външното, но и на първо място вътре в себе си. И не само да въведе ред, а да го направи мъдро. Много хора по това време вярвали в Бога. И той също чувствал Бога. А защо наоколо се творили такива безобразия? Защо Бог допускал такова зло? Протичало някакво противостояние, проливала се безсмислена кръв. Хората страдали, страдали и децата, върлували болести, нищета, смърт. Антип имал възможността да слуша проповедници от различни религии. И всички те учели на молитви, вяра и поклонение единствено в своя Бог. Но парадоксът бил в това, че в тях самите отсъствала тази истинната вяра, за която проповядвали, а и не изпълнявали това, което изисквали от другите. Антипий нямал доверие и на тези, които с меч в ръка идвали и разказвали за Бога. От друга страна го терзаели мислите, ако съществува Бог любящият, защо наоколо имало толкова мъка и кръвопролития? Защо Бог позволява такива тежки страдания?

Въпросите били много и както винаги сред този рояк от мисли нямало нито един отговор. Но веднъж от един странник, останал да нощува у тях той чул история, която доста го заинтригувала. Този странник разказал за живота на Иисус Христос. Антипий бил поразен. Оказало се, че хората убили дори Сина на самия Бог. Защо Бог не спрял тези хора? Защо не се намесил, след като неговият Син страдал от нечестивите и тялото Му умирало на кръста? Но когато осъзнал, че същността на нещата се криела в човешкия избор, избора на всеки човек пред лицето на Господа, той разбрал, че причината за всичко, което се творило наоколо не била в Бога, а в самите хора, в това число и самият него.

Това осъзнаване дотолкова преобърнало личните му въз-