110

спасението на душата своя. Да бъде волята Твоя Свята…“ И тогава на душата на Антипий станало толкова леко и приятно, все едно чрез тази молитва самият Бог обърнал своето внимание върху него протягайки спасителна ръка на своето чадо.

Изричайки молитвата, старецът му заръчал да отиде в Цариград…

— Цариград? — плахо попита Славик, видимо, от една страна не желаейки да прекъсва Сенсей, а от друга изпитващ любопитство. — Къде има такъв град?

— Е, това е днешния Истанбул, в Турция, разположен на двата бряга на Босфора, намиращ се между Европа и Азия, съединяващ Черно и Мраморно море, — изчерпателно отговори Сенсей, сигурно за да не изникват повече въпроси по географията.

— Да, далече го е пратил, — вметна Костик. — А за какво са му били турците?

— Ти си турчин, — шътна Андрей, недоволен, че и Костик прекъсна със своя въпрос този завладяващ разказ. — Нали ти казаха, че тогава е бил Цариград.

— А-а-а, значи там е имало руснаци? — не преставаше той опитвайки се да достигне до истината.

— Не. Просто тогава руснаците наричали Константинопол по този начин, той бил столицата на тогавашната Византийска империя, — търпеливо поясни Сенсей.

— Константинопол? — радостно произнесе Костик и видимо решен да се реабилитира, бързо произнесе: — Това не е ли в чест на император Константин, който създал християнската религия?

— Именно. В чест на император Константин. — и едва Костик отвори уста със следващия си въпрос, Сенсей го изпревари. — В чест на римският император, защото този град от 330 година от новата ера станал столица на Римската империя, а след това от 395 до 1453 година и на Византийската империя. Въобще градът бил основан през 659 година преди новата ера и се наричал Византий.

След като получи такъв изчерпателен отговор, Костик