111

притихна още повече, че Андрей го сръга с лакът, давайки му да разбере, че трябва да замълчи. А Сенсей продължи своя разказ по-нататък:

— И така, старецът му заръчал да отиде в Цариград, а от там в Света гора, където Бог ще го срещне с Този, в Когото пребивава Светия Дух, и Той ще му бъде като пътеводна Светлина по пътя към Бога. Изричайки това старецът изчезнал. Отново задухал вятър, небето се заоблачило и завалял силен сняг. Но Антипий вече не обръщал внимание на разбушувалата се стихия. Бил щастлив и препълнен с решимост да изпълни повелята на стареца, чийто добродушен лик се запечатал в паметта му за цял живот. Това видение било ключът към цялата му следваща съдба. Може да се каже, че от този момент нататък, благодарение на своя личен избор, животът му рязко се променил.

Цяла седмица Антипий бил в това състояние на духовен подем и непрекъснато повтарял молитвата дадена му от стареца, все едно самият Бог се намирал до него и неимоверно много радвал душата му със своето присъствие. Именно в тези дни у Антипий се появило ново, несравнимо чувство към Бога. За първи път разбрал какво представлява истинската Божия Любов. Това чувство нямало нищо общо с предишните му размишления за Бога, би било наивно да се сравнява с обикновените човешки емоции, битуващи сред хората. Той се докоснал с нещо висше, неодлежащо на описание с думи, Онова, от което душата радостно вибрирала и пребивавала в неземен възторг.

Но точно след седем дена от незабравимото видение, необикновеното чувство на Присъствие изчезнало, оставяйки в паметта му единствено приятни спомени от божествените чувства, каращи душата да ликува. Антипий, без да се замисля, се подготвил и тръгнал на път, без дори да знае в коя посока да върви. Но както се казва с питане и до Цариград се стига. Пътят не бил лек, но Антипий стигнал до Цариград. Постоянно повтарял чутата от стареца душеспасителна молитва. Той чувствал, че Бог му помага и по чудо се спасявал от изникващите опасности, много му вървяло на добри спът-