112

ници и благи хора, указващи правилния път, даващи подаяния и от време на време приютяващи го в своя дом.

Стигайки до Цариград, тоест Константинопол, Антипий дълго бродил в столицата. Макар да бил много красив град всичко в него му било чуждо: чужд език, чужди хора, чужди нрави. Престоял там не ден и два, докато открил своя спътник към Атон.

В този момент Володя лекичко се изкашля с юмрук пред уста и проговори:

— За Атон съм чувал. Но ако съм честен, дори не зная къде се намира, — и усмихвайки се добави: — Изглежда това не е „гореща точка“ на Земята.

— Вярно си е, — с усмивка се съгласи Сенсей и започна да пояснява, — ако погледнем съвременната карта, то Атон се намира в днешна Гърция, това е такъв тесен планински полуостров, по точно, източното разклонение на полуостров Халкидики в Егейско море. Завършвал с планината Атон с надморска височина малко повече от 2000 метра. Тъкмо тя дала името на полуострова.

— Да, явно всички имаме празни полета в географията, при това чисто бели. — произнесе Виктор.

— Няма страшно, ще ги запълним, нищо че са бели, — добродушно произнесе Сенсей и продължи по-нататък с разказа: — По времето, когато пристигнал Антипий, Атон вече бил признат за независима монашеска държава, която според административните разпоредби формално се подчинявала на византийския император. Фактически, била управлявана от Прот — уважаван от всички старец, който бил избиран от манастирите да управлява за период от една година. На Атон вече се намирали такива манастири както: Великата Лавра. Протатон, Мони-Ивирон. Но Антипий не бил допуснат веднага.

Тогава Антипий по съвета на един стар монах се заселил в една от пещерите, разположена на уединено място в югозападната част на острова. Трябва да се отбележи, че двете години, които прекарал в пещерата, независимо от оскъдната храна, за него били едни от най-добрите на Атон. Той бил