113

изключително щастлив, че най-накрая достигнал Атон, както му заръчал стареца от видението. Бил щастлив, че имал възможност усърдно да се моли на Господа с дадената му във видението молитва, да живее за Него сред тази великолепна природа. Денем посещавал монашеските храмове, усвоявайки новия език и правилата на манастирския живот, а вечерите провеждал в усърдни молитви, често изпращайки залеза и посрещайки изгрева. След, като минали две години, Антипий бил приет от игумена на един от манастирите и постриган като монах, получавайки ново име Антоний в чест на преподобния Антоний Велики Египетски, който водел отшелнически живот в пещерите.

Антоний възприел игумена на дадения манастир за този същия „лъч светлина“, за който говорел стареца във видението. Игуменът на свой ред, подобаващо на своя духовен сан, започнал да учи Антоний на монашески живот. След няколко години Антоний достигнал такъв духовен ръст и водел толкова добродетелен живот, че мнозина започнали да ползват от неговите духовни дарове. Дори монасите се изумили на това бързо укрепване на неговия дух и воля. И тогава неговия наставник имал видение, че Антоний ще бъде съпричастен с издигането на християнската вяра в Русия и че му е отредено да подготви Обител за самият Свети Дух. Игуменът приел това като знак и побързал да го изпрати в Киев.

Антоний тогава бил на около тридесет години. Пристигайки в Киев посетил манастирите, които се строели от гръцките монаси, дошли за покръстването на Русия заедно с митрополит Михаил. Но не пожелал да остане в нито един от тези манастири. Тогава започнал да обикаля гористите околности и в края на краищата успял да намери не голяма пещера, някога изкопана от варягите и се заселил в нея. Но живота му там не траял дълго. Веднага след смъртта на княз Владимир, когато властта преминала в ръцете на Святополк, отново започнали кръвопролития и гонения. Антоний се върнал обратно в Атон, където доживял в усърдни молитви до своите старини.

Макар и да живеел според манастирските правила, той