114

имал свой особен празник в духовните си търсения. Той забелязал, че всяка година, в деня на паметното видение на необикновения старец, още от най-ранна утрин започвал да усеща необикновен прилив на сили. В него отново се завръщало онова състояние на духовен подем, което бе изпитал след видението. Това продължавало точно една седмица, а после изчезвало. И Антоний започнал да се отнася към тези дни като към особен празник за своята душа. През тази седмица се стараел да се уедини, не приемал храна и с още по-голямо усърдие се молел на Бога. Ефектът се оказал потресаващ. Необикновеното чувство на вътрешен подем многократно се усилвало и с всяка година ставало все по-силно и по-силно.

Вниквайки в духовната литература, Антоний все по-често стигал до извода, че в това паметно видение му се явил самият Архангел Гавриил — вестоносецът на радостта и спасението, вестителят и служител на Божественото могъщество на чудесата и Божиите тайни, макар и в малко по-различна църковна интерпретация на самите видения.

Но най-главните събития в живота на Антоний започнали, когато навършил 60 години. Веднъж сред братята се появил слух, че техният манастир трябва да бъде посетен от някаква тайнствена персона. И съдейки по приготовленията, които правили старците, действително се очаквало идването на важен за тях духовен гост. Както впоследствие Антоний разказал на Агапит, той си помислил, че се очаква някакъв много авторитетен духовен старец. Но каква била неговата изненада, когато вместо старец видял млад човек с приятна външност и светлоруси коси. Очите му били необикновени и проницателни и изпълнени с някаква дълбока мъдрост и одухотворяващ блясък за крехката си възраст. Но Антоний бил поразен най-много от това, с какъв трепет и дълбоко уважение се отнасяли някои старци към този млад човек. Той не можел да разбере защо неговото пребиваване в манастира било свързано с такава дълбока тайна. Кой бил той всъщност, че старците му оказвали такава почит и внимание? Уж не бил монах, а говорил такива духовни речи, че