117

да отиде в столицата на Византия, а от там на Изток. Но обещал, че обезателно ще се видят отново и „предрекъл“ тяхната среща на Киевската земя, на място отбелязано още от времената на Алт-Ланда.

— Там наистина ли има отбелязано място? — полюбопитства Костик, явно изгаряйки от желание да научи още.

— Разбира се, — отговори Сенсей. — За това място дори се споменава в Евангелието на Андрей Първозвани…

— Андрей Първозвани?! — оживено подскочи Андрей, все едно току-що чува това име.

— Кой е това? — мудно попита Руслан, почесвайки се по хълбока.

Сенсей се усмихна и добави:

— Андрей — това е един от най-близките ученици на Иисус. Бил един от първите, когато проповядвайки сред Палестинската земя Иисус взел за ученик.

— И какво.., нима има Евангелие от Андрей Първозвани? — удивено попита Николай Андреевич. — Чел съм Библията, за Андрей съм чувал, а за Евангелие от него… нещо не си спомням. Сигурно тази книга не е влязла в състава на Библията? Колко са Евангелията там, четири, пет?

— Четири, — отговори Сенсей и след малко добави: — От Матей, от Марк, от Лука и от Йоан. Макар да са били писани.., — но продължи, без да се доизкаже: — В самата Библия наистина няма Евангелие от Андрей Първозвани. В нея не са влезли всички, а само тези, които били избрани от император Константин и неговите помощници за изпълнението на поставените пред тях задачи. Останалите просто били отхвърлени, тъй като в тях се разказвало далеч не това, което им било изгодно и необходимо. Дори избраните евангелия били щателно редактирани съгласно обстановката на новото време и утвърждаването на християнството като държавна религия.

От 364 година, когато „Новият завет“ бил утвърден като такъв, до момента на първото издание на Библията, текстът бил нееднократно редактиран. Освен това и неточностите в превода изиграли своята роля. Та нали Библията била пи-