118

сана на древноеврейски и в незначителна степен на арамейски езици, а „Новият завет“ на гръцки. След това, първата печатна книга, издадена през 1455 година, вече се различавала съществено от тази, която била редактирана през 364 година. Плюс корекциите, които били внесени след това. В крайна сметка имаме това, което е налично днес. И независимо от всичко, дори в този си вид Библията е донесла много ценна и необходима информация на хората, — подчерта Сенсей. — И отново ако се върна към евангелията, освен канонизираните от църквата, съществуват още десетки апокрифни евангелия.

Руслан сключи вежди и попита:

— А какво означава апо…апо… хайде де, тази… критика?

— Апокрифите са произведения, които не са признати от църквата или от жречеството за свещени книги. А изобщо, думата „апокриф“ идва от гръцкото „apokryhos“, което означава „таен“, „секретен“. Първоначално бил отнасян към произведенията на една от християнските групи, които се наричали гностици и се опитвали да запазят своето учение в тайна.

— Да, да, — кимна Николай Андреевич. — Между другото, четох, че през 1946 година в южен Египет била открита цяла библиотека с произведения на християните гностици.

— Точно така, — потвърди Сенсей. — Тъкмо там сред обикновената литература открили Евангелията от Фома, от Филип, Истинският апокриф от Йоан. По-рано в Египет били открити откъси от неизвестни евангелия върху папируси написани в различни версии…

— Може ли такова нещо, какво разобличение за поповете! — присмя се Женя. — Тези писания не се признават и продължават да излизат ли излизат. Голяма напаст са тези древни „вторични суровини“.

Всички се засмяхме.

— Тук има още един проблем, че дори самите апокрифи са разделени на „позволени“ и „отречени“. „Отречените“ разбира се, са се стараели да ги унищожават. Между другото, първия официален списък с „отречените“ книги бил