122

и да положи благословение по тези земи, където след хиляда години ще слезе самият Свети Дух, създавайки там своя Обител. Иисус дал на Андрей лотосови семена и наредил да ги положи в земята като дар за Светия Дух. Неговите думи останали загадка, както за Андрей, така и за тези, които в последствие се сблъсквали с това описание. Малцина били тези, които разбрали защо Иисус дал точно лотосови семена, дори и самите семена да са били просто символика.

— Наистина, защо му е дал такива семена? — удиви се Андрей.

Сенсей се усмихна загадъчно избягвайки директния отговор и промълви:

— Всяко семе — това, на първо място е.., за да ви стане по-ясно ще го кажа образно, — това е „микрочип“, притежаващ огромна памет. Той е способен да носи не само матрицата на даденото растение, но и огромно количество друга информация. Ще ви разкажа по-подробно за това някой друг път. Освен това, тези семена били в ръцете на Иисус — Сина Божий. Още повече това били семена на лотоса, чиято кълняемост се запазва с хилядолетия… Сами си правете изводите.

Сенсей замълча. Ние седяхме, гледахме го тъпо и се опитвахме да проумеем, какво толкова особено се случило тогава. Андрей, опитвайки се да свърже двата края на сложния ребус попита:

— Как Андрей Първозвани намерил това място, което Иисус му указал?

— Елементарно, — лаконично произнесе Сенсей. — В „Блага вест“, или казано на гръцки euangelion, Андрей описал не само целия живот на Иисус, но и своя поход във времето на изпълнение на мисията. И тъкмо там пише, че когато достигнал до местата в района на река Бористена (а Бористена по-рано наричали река Днепър), Андрей веднага разпознал мястото, тъй като Иисус го описал с детайлна точност. Създавало се впечатлението, че Иисус добре знаел тези планини, макар и никога да не споменавал, че е бил там.

— Наистина ли е бил там? — попита Юра.