124

мият Свети Дух в човешко тяло и основал там своя Обител.

— Как така е слязъл Светия Дух в човешко тяло? — попита Костик.

— Простичко казано, дошъл ръководителя на Шамбала в тялото на Агапит.

— Самият Владика на Шамбала? — изуми се Андрей.

Сенсей се усмихна.

— Да. Понякога му се налага да посещава човешкия свят, така да се каже да отбие службата, минимум веднъж на дванадесет хиляди години. А при важните събития за човечеството даже и по на често, едва ли не на всеки хиляда години, особено в началните и крайни стадии на поредната цивилизация.

Костик едва отвори уста, за да попита нещо, когато Сенсей, гледайки го отговори:

— Има се предвид „цивилизации“ в разбиранията

на Шамбала… Но много се отклонихме от темата. Нека се върнем към събитията, случили се хиляда години след Христа… Няколко години след като Агапит си тръгнал от Атон, игумена отново бил известен от Бога. Самият Архангел Гавриил му се явил във видение и заръчал да изпрати Антоний в Киевската Русь. Това се случило през 1051 година.

Този път пристигайки в Киев Антоний не обикалял по християнските манастири, където никой не би отказал да приюти почетния старец от Атонските планини. Целенасочено отишъл там, където се спрял за първи път, посещавайки Киев, това място му заръчал и Агапит, преди да си тръгне. Заселил се в същата пещера, която също така се намирала на един от хълмовете над Днепър. Започнал да живее там, чакайки Агапит и пребивавайки в постоянни молитви към Бога, особено тази, която му била дадена в неговите юношески години. Независимо, че често гладувал, извършвал и физически труд, разширявайки пещерата. И все така бил щастлив, защото пребивавал насаме с Бога, както в своята далечна младост, живеейки в Атонските пещери.

Скоро месните жители научили за него. Антоний започнал да се прославя сред тях с това, което Агапит го учел