125

на Атон — чудесата, даровете на прозорливостта, изцеленето с молитви. И хората тръгнали към него: едни за лечение, други за благословия, трети с желание да останат с него, извършвайки духовни подвизи. И така, до идването на Агапит в пещерата вече живеели няколко човека, подстригани по тяхна воля от стареца в монашески чин. Междувременно разширили и задълбочили пещерата със съвместни усилия, създавайки килии, в които да живеят.

Антоний с огромна радост срещнал своя стар приятел. Виждайки с какво уважение се отнася старецът към Агапит, другите също се отнесли към него с такава почит. Агапит не спирал да удивява Антоний със своята загадъчна и в много отношения тайнствена личност. След идването на Агапит в Киев, Антоний станал свидетел на това как той имал тайна среща с Ярослав Мъдри. Агапит предал за неговата книгоположница четири ценни ръкописни книги и три манускрипта. При това три от книгите били украсени със скъпоценни камъни, а четвъртата, макар и да изглеждала скромно, очевидно била много древна. Антоний бил поразен. Всяка от книгите била истински шедьовър и струвала цяло състояние. А манускриптите… дори само един от тях се оценявал на баснословна сума. Такъв разкош можел да си позволи като минимум човек със „синя кралска кръв“. Но не само това изумило Антоний. Главното било с каква свобода си общували Агапит и Ярослав! Ярослав си говорел с него все едно го познава отдавна при това много добре, все едно били стари приятели, независимо от разликата в тяхната възраст и високото положение на Ярослав в княжеството.

След тази незабравима среща Антоний, потресен от видяното побързал да предложи на Агапит да оглави братството, в което той бил най-старшият. Но Агапит пожелал да оставят нещата такива каквито са и да остане при него един обикновен монах. Помолил Антоний да не споделя с никого за срещата му с Ярослав и поискал да бъде подстриган в монашески чин, за да не се откроява с нищо от останалите в братството.