127

додейна отвара“, приготвена с молитва, за да постави Владимир Мономаха на крака за броени дни. По късно князът идвал в Печьорския манастир, за да се отблагодари на Агапит и носил със себе си множество скъпи подаръци и злато, но Агапит отказал всичко това, както и на болярина, който Мономаха изпратил по-късно от свое име. Тъй като Агапит лекувал с еднакво усърдие и обикновените и знатните хора абсолютно безвъзмездно, по-късно хората го нарекли Агапит Безвъзмездния Лекар. Естествено, това провокирало елементарната човешка завист, граничеща със злоба, в такива лекари, като Армянин. Но ако вземем самия Армянин, в крайна сметка той осъзнал Кой в същност е самия Агапит. И благодарение на това станал монах в Печьорския манастир.

— Какво, и пари ли не е взимал за лечението?! — отново се удиви Костик. — И как е живял?

— Скромно. С духовни подвизи. — И усмихвайки се Сенсей добави: — Неговата килия предизвиквала съчувствието дори на крадците, тъй, като единственото ценно нещо там бил самия Агапит, неговия опит и знания.

— И с какво се хранил, със Светия Дух ли?

Сенсей се разсмя.

— Не. Със сигурност не се е самоизяждал.

— Така е можел да… да опъне петалата.

— Е, рано или късно всеки от нас ще ги опъне, — произнесе Сенсей, дали на шега, дали сериозно. — но смисълът не е в това.

— Добре де, нали не ги е крал тези пари, а ги е изкарвал с честен труд. Още повече самите хора му ги носели. Защо не ги взимал?

— Разбираш ли в какво е цялата работа, Агапит учил монасите как да служат истински на Бога. Казвал, че „златото“ и „монахът“ са две несъвместими неща. Човек не може да служи на двама господари: или служи на Бога, или на земното богатство, тоест на дявола. Трето не е дадено. Нали монахът за своите дела очаква награда само от Бога в онзи свят, а не в този от хората. Златото е нечистотия за душата и изкушение за помислите. Това е скверност,