128

за която жадуват мнозина, но която всъщност е само една призрачна измама. Истинската ценност за монаха е в искрената молитва за душата своя. Не за пълния си търбух и здравето на тялото трябва да мисли. Тъй като, колкото и да ядеш, рано или късно отново ще огладнееш. И каквото и да е здравето ти, рано или късно плътта ти пак ще умре. Нали душата е вечна. И само тя е достойна за истински грижи. Както казвал Агапит, монаха се моли от сърце за всички хора, но целият смисъл на монашеството е да служиш на Бога и да измолиш от Него спасение за душата си.

Сенсей замълча. Настана тишина. Не след дълго замисления глас на Виктор я наруши:

— На това не е способен всеки…

Но в този момент със своите „умозаключения“ се намеси Костик:

— Значи Агапит е бил, изразявайки се на съвременен език, народен лечител?

На което Сенсей отговори с лека насмешка:

— Е, ако се изразяваме на съвременен език, по-скоро е бил академик. Както вече казах, владеел е до съвършенство не само медицината, но и други дисциплини. Знаел е няколко езика. Свободно четял трактатите на античните древноримски автори. Занимавал се е с превод на книги на славянски език. Превел за „книгоположницата“ на Ярослав Мъдри не само книги от Изтока, но дори и древноегипетските манускрипти, които донесъл със себе си.

По късно Агапит също така помагал… или е по-правилно да се каже консултирал Святослав, който съставял „Изборник на 1073 година“, където заедно със статии от енциклопедическо естество, били подробно описани и медицински знания — по-точно начините за разпознаване на болестите, различни съвети за приготвяне и прилагане на лекарствени растения, сведения за човешката анатомия и физиология. Тази книга впоследствие дълго време се използвала за учебни цели.

Агапит възпитавал културата и жаждата към познание-