132

да разбираме какво правим, защо го правим? Приписваме всичко на традициите, успокоявайки се, че така е прието, така било в древността, видите ли, отдаваме почит на обичаите на нашите предци.

Сенсей се усмихна и произнесе:

— Е, ако се замислим, по-добре така, отколкото пълно забвение, тъй като рано или късно ще се намерят хора, които ще достигнат до същността.

— До скоро, някак не обръщах внимание на тези моменти, — отново проговори Николай Андреевич. — А сега, след разказа за Кръщенето си спомних един разговор с един свой отдавнашен пациент. Може да се каже фанатично вярващ и възприемащ буквално всяка дума на Църквата. Та той в една от нашите беседи сподели идеологията на обреда Кръщение при християните. Аз също съм кръстен, вярно през детството си, но такова нещо чух за първи път през живота си. Според него, само кръстеният и никой друг, се очиства от първородния грях, свързан с раждането на човека. Че само след кръщенето човек ставал член на Църквата, приобщавайки се към нейните блага, които се явяват живота Вечен. Все едно до Кръщенето човека носи на себе си дяволския печат, тоест не е отделен от сатанинското. А след това тайнство сатаната бива изпъждан от неговото сърце и оставал завинаги във външното. И благодарение на Кръщенето човек може да се освободи от всички грехове и в бъдеще да не попада в тях. Нима е възможно такова нещо?

— Разбира се, че не. Кръщенето, безусловно има сила. Но за обикновения човек е просто тласък към духовното пробуждане. Това не го освобождава от Животинската същност, която в християнството наричат „сатана“. Човек се намира в тялото на Животинското начало. Човешкия разум — това е разумът на Животинското начало и това не може да бъде изхвърлено навън или да се избавиш изцяло от него. Все едно пътуващия в кола човек, да се опитва да се убеди, че не се вози в нея, а лети във въздуха.

Дори Бодхисатвите се раждат в човешко тяло и са подложени на изпитанията на Животинското и всички човешки