133

изкушения. Да вземем например Иисус, Сина Божий, който бил роден в човешко тяло. И той не успял да избегне тази участ. Четиридесет дена той се борил със „сатаната“ или казано другояче, преминал своя личен Армагедон. Подчинил на своята Духовна Същност разума на Животинското, „завързвайки“ го на „верига“. И то от време на време „лаело“, а после от време на време „скимтяло“, давайки да се знае, че е там. Защото макар да е бил Велика Душа, Иисус все пак се намирал в материално тяло. И никъде не можеш се дяна от това. Такъв е Законът. Такава е човешката природа.

Тук Костик произнесе с усмивка:

— А пък аз помня, когато ме кръстиха в четвърти клас. Отчето нещо ни питаше, а ние му отговаряхме в хор. После каза да се обърнем на запад и да се изплюем с все сила на сатаната. Това го помня много добре, защото събрах всички свои слюнки и така се постарах…

Ние се засмяхме, а Сенсей проговори:

— Вие сте минавали единия от обредите в Кръщенето — забрана за нечистите духове и отричане от сатаната.

— Не всичко разбирам, — усмихна се Костик, подражавайки в разсъжденията на Николай Андреевич. — Но за какво е трябвало да плюем?

— Смята се, че с тази плюнка християнина показва, че не се страхува от сатаната и неговите интриги, тъй като Бог му дава необходимата защита, — поясни Сенсей. — Като цяло така се изразява презрението към него.

— Ама че култура, това е направо като през средновековието, — поясни Костик.

— Културата няма нищо общо. Та нали хората не се променят. Каквито са били, такива са и останали.

— А защо се обръщахме на запад?

— Просто западът в православието винаги е бил свързван със силите, които се противопоставят на Бога. Когато в този обред човек се обръща на запад, то църковните служители смятат, че кръстения се отрича от сатаната и му го заявява право в „лицето“. А след това се обръща към олтара на изток. Смята се, че тази страна свързва човека с Господ.