134

— Е, ако вземем предвид, че там някъде се намира и Шамбала, то в нещо наистина са били прави, — отбеляза Володя и след малко допълни: — И за Запада, също.

— Помня още как свещеника четеше своите молитви на църковнославянски език, — спомни си Костик. — И половината думи бяха непонятни. После ни пръска с вода и ни маза с нещо. А! Още и кичур коса отряза от всеки, а ние го загъвахме във восък и го пускахме във водата. И за какво са всички тези сложнотии?

— Когато пораснеш, ще разбереш, — вметна Виктор.

Сенсей тъжно се усмихна и произнесе:

— Ето виждате ли, за някои тези обреди са просто шоу, а за други — възможност да преосмислят живота си.

След тези думи Костик притихна, а Николай Андреевич, възползвайки се от момента, отново се обърна към Сенсей, припомняйки беседата със своя пациент.

— В разговора ми с този човек чух и това, че само кръстеният човек попадал в рая, а некръстеният нямало да попадне там за нищо на света. Че на некръстеният не действала благодатта на другите тайнства. Все едно за него не може нито да се молиш, нито да го споменаваш, и приживе и след смъртта му. Дори не може да бъде опяван. А след като бъде кръстен, всичко това е позволено. Излиза, че некръстеният човек изобщо не съществува за Църквата?

Сенсей внимателно изслуша Николай Андреевич, а след това меко произнесе:

— Е, да… за Църквата на дадената религия той може и да не съществува, но за Бога всички хора са Негови чада! От осмия ден на своето раждане, веднага след като душата влезе в тялото, човек става Негово „дете“, човече с малка буква. А ще успее ли да стане Човек с главна буква и да достигне Бога като зряло създание — това вече зависи от самия него, от неговата воля и избор.

— Човешката душа влиза в тялото на осмия ден? — попита Руслан.

— Да.

— А до тогава, кое всъщност е самото дете?