140

— Мисля, че Алипий също би се удивил, ако бе разбрал, че тези простички истини ще бъдат използвани от науката едва след хиляда години, — с усмивка произнесе Сенсей. — Но цялото това цветовъзприятие не е толкова важно. Главното е на какво Агапит отделил особено внимание, а това било, как да се създаде невидим ефект от даденото изображение. Тъй като Агапит твърдял, че иконата не трябва да идеализира образа, за да не създава от дадения образ идол за сляпо човешко поклонение, а трябвало да бъде одухотворена. Главното не било как и на какво се рисувал образа, дали на парче дърво или на стената, а в какво състояние на духа пребивавал художникът, който го е рисувал. Защото пребивавайки в особено състояние на съзнанието, когато човек максимално се абстрахира от своето Животинско и проява своето Духовно начало, иконата се зарежда с особена сила. Тя е способна да въведе съзерцаващият я в особено състояние на съзнанието, да възбуди усещания за реалното присъствие на божественото, да породи в човека духовен изблик, или както казват днес, да се „зареди“. И колкото са по-чисти стремежите и помислите на художника към Бога, толкова по-силно ще се усеща дадения ефект, който благодарение на своя положителен заряд е способен духовно да преобрази човека, какво остава за неговото физическо здраве. Защото физическото здраве зависи на първо място от духовното здраве. Освен това, подобен изблик породен от силната Вяра на художника ще присъства стабилно в даденото произведение в продължение на хилядолетия.

— Хилядолетия? А защо се случва така? — попита Татяна.

— Защото за истинската духовна сила не съществуват нито времето, нито пространството.

— А това само за иконите ли е валидно? — попита Костя.

— Това е валидно за кое да е художествено произведение. Работата не е в дървената дъска покрита с бои, както казвал Агапит, не е в платното, в камъка или хартията, а в тази вътрешна сила, с която се зарежда даденото произведение.

— Да, действително невероятен ефект, — произнесе Николай Андреевич. — Някога имах честта да посетя Ер-