142

наемал да лекува, дори тяхното заболяване да било лесно лечимо. Вярата — това не е просто дума. Дори самият Иисус, завръщайки се в своята родина „…не извършил там много чудеса, поради тяхното неверие“…

— Внушение? — попита Николай Андреевич, размишлявайки на глас и свивайки рамене добави: — Но само с внушение заболяването не е възможно да бъде излекувано, това е факт.

— Внушението няма нищо общо с това, — възрази Сенсей. — Агапит, Иисус не са лекували такива хора, не защото не можели да се справят с тяхната болест. Цялата работа е във вярата. Ако човека е отворен за светлината, той я възприема. А ако е затворен, тоест в него няма вяра, — все едно човек да влезе в ковчега, да затвори плътно капака и в пълна тъмнина да чака някой да го излекува със слънчева светлина. Естествено, че тези негови очаквания ще бъдат напразни. Та нали човешкия мозък работи като компютър. А вярата — това е определена програма. Ако в човека няма вяра - това е все едно в компютъра да отсъства съответната програма. Ако е инсталирана в компютъра, може да бъде ползвана активно и да се достигне съответния резултат. Абсолютно разбираемо е, че не може да се работи пълноценно, преди да се инсталира нужната програма.

В какво се крие феномена на успешното лечение, което практикувал Агапит? Той лекувал травми не само с помощта на ръцете си, така наречената хиропрактика, или с помощта на словото. Често той просто давал на болния да изяде нещо от неговата трапеза или просто да пие вода. А храната непременно била зареждана с неговите молитви. След това, на човека му олеквало и той действително оздравявал. Защо се случвало така? Защото Агапит лекувал със своята истинна вяра. А това е велика, реална сила! Истинната вяра — това въобще не е фанатизъм, достигащ до абсурд, това не е „тупане в гърдите“ в спорове и демагогстване. Истинната вяра, това е степента на чистота на твоята лична духовна сила. А Агапит е имал огромна духовна сила. И със своята благословия върху храната или водата във вид молитви,