143

Агапит реално ги е зареждал с нужната програма с помощта на своята лична духовна сила. След това тази течност постъпвала в организма на болния, където взаимодействала с неговата течност, тоест реално се случвало презареждането на нова програма, която се активирала с помощта на вярата на самия човек.

Между другото, Агапит винаги се молил преди хранене, благославяйки своята храна. Учил и другите на това. Хранел се основно с растителна храна. Дори заредената с молитви горчива тревичка се превръщала в сладко лекарство за болния.

— И ако погледнем на това в преносен смисъл, — с лека нотка на скептицизъм произнесе Костик, — за едното оздравяване ще гълташ всичко, което ти дадат, било то и най-горчивото сред горчивите.

— Защо в преносен смисъл? — с искрено недоумение проговори Сенсей. — В пряк.

Костик недоверчиво погледна Сенсей. После зае замислена поза, опитвайки се да проумее казаното от него. По време на това „велико цезарско“ размишление, както обичаше да се изразява той, погледът му падна върху сухите клони стоящи до него, които събрахме още през деня за вечерния огън. Сред полепналите по тях тревички имаше и стръкче пелин. След като го забеляза Костик се оживи, очевидно от дошлото му на ум „доказателство за противното“.

— Как да разбера в пряк смисъл? — със съмнение проговори той. — А ако това например е пелин? — и кимна към клончето. — Той е горчив, та горчив! Чисто и просто неприятен на мирис и вкус бурен! Как е възможно да бъде сладък на вкус?

Сенсей погледна Костик, весело примижавайки и каза:

— Дай го насам.

Костик внимателно взе клончето с два пръста и го подаде на Сенсей, след което изтръска ръката си. А Женя забелязвайки неговите предпазливи жестове не пропусна да се заяде, гризейки едно сухарче.

— Е-е-е, братко, тука още не е изяснено, кой от двама ви