144

е неприятно миришещ плевел!

Всички се засмяха, а Сенсей, грижливо пое растението и внимателно го изтръска. След това го сложи върху дланта си и ласкаво го погали като живо същество.

— Какъв ти плевел? Това растение е лекарство. В него се съдържат и етерични масла и алкалоиди. Това е много ценен комплекс от вещества за медицината. А за вкуса му…

Сенсей загадъчно се усмихна. После отново започна да преминава с ръка по клончето и да шепти нещо много тихо. Нашата компания затаи дъх, настана пълна тишина. Дори Женя спря с хрупането на сухара. А аз въпреки, че бях много близо до Сенсей, никак не успях да разбера какво шепне. След това Сенсей замълча и поглеждайки Костик, му подаде клончето пелин.

— Ето опитай.

Костик инстинктивно протегна ръка, но решавайки, че това е някаква шега, рязко я отдръпна и проговори със смях:

— Да не съм болен, та да опитвам пелин!

Николай Андреевич с явен интерес стана от своето място и заобикаляйки седящите приятели се насочи към Сенсей. Минавайки покрай Костик той го потупа по рамото и произнесе под общия смях на компанията:

— Всички сме болни, Константин. Здрави хора няма. Просто има недиагностицирани… — докторът посегна към клончето. — Може ли?

— Да, моля, — с усмивка произнесе Сенсей.

Николай Андреевич взимайки клончето от ръцете на Сенсей отначало го помириса, после откъсвайки връхчето, внимателно го опита на вкус. А ние с нескрито любопитство следяхме неговите реакции. Но лицето на нашия психотерапевт си оставаше, както винаги, непроницаемо.

— Не разбирам, — проговори той и отново го опита, откъсвайки този път по голямо парченце от растението.

Неговото загадъчно „не разбирам“ още повече ни заинтригува и най-нетърпеливите, в това число и аз, подскочихме от местата си, събирайки се около него.

— Я дай насам, — делово протегна своята ръка Женя,