145

сдъвквайки бързо остатъка от сухара, — да опитам… Хъм, не може да бъде, сладко е като меласа.

След неговата „реклама“ ние започнахме смело да късаме от клонката и да опитваме. Аз също успях да си откъсна малко парченце от растението. Вкуса действително беше някак необикновен, тръпчиво-сладък. Костик все още не се осмеляваше да опита от „гощавката“ на Сенсей, макар съдейки по погледа му, да му се искаше много, но както се казва, горделивостта не му позволяваше. Виждайки нашия явен интерес, той добави с присъщия му сарказъм:

— Все едно гледам някакви маниаци. Да взема да ви събера малко зелени мухоморки, а?

— Тук не растат мухоморки, — комично произнесе Андрей, подавайки му последната „порция“. — На, опитай, действително е много сладък.

Костик демонстративно отвърна носа си. Но когато Андрей му заяви: „Е, както искаш“, с намерение да изяде последното стръкче от растението, Кости бързо промени решението си.

— Хей, дай го насам, лакомиьо!

Той със смях взе от Андрей остатъците от растението. После се прегърби и започна да ги разглежда, мирише и накрая ги опита.

— Е, как е? — Весело попита Сенсей, гледайки неговия сконфузен вид.

Костик се усмихна глупаво и разпери ръце:

— Какво да кажа? Както е казал Гьоте в моя случай: „Не мога да си служа с това, което не разбирам“.

— Сенсей, наистина, как успя да го направиш? — с явен интерес попита Виктор.

— Елементарно. Имаш ли вяра — ще стане. Няма нищо сложно. Вяра и чисти помисли — това е основната причина. А въздействието над течността в растението, това вече е чиста техника.

— А защо именно над течността? — хвана се за думата Николай Андреевич. — Тази вечер чувам това от теб не за първи път.