147

— Дори в камъка? — удиви се Славик.

— Дори там. Всички камъни под голямо налягане отделят течност, дори и в малки количества, но отделят. И колкото парадоксално да звучи това в днешно време, дори в центъра на Земята, вътре в разтопеното ядро, където се намира друго такова с огромна плътност и маса също има течност.

Земята в действителност е живо същество, което също се състои в основата си от течности, имам предвид не само повърхностния слой, където 70% са океани, а 30% са различни вариации на материята включваща в себе си вода, но и вътрешната течност. Ние хората много приличаме по това на нея.

— Земята също ли има разум? — не можеше да изясни за себе си този въпрос Костик.

— Безусловно, и човек е свързан с него, защото този разум се намира в паметта на течната структура и в него се трупа информацията за всичко, в това число и за всеки от нас. Понеже по-голямата част от нашето тяло е съставено от течности, то всички данни за нас — започвайки от мислите, емоциите и завършвайки със здравето и матрицата на ДНК, се трупат в тази памет.

— И дълго ли се пазят?

— Дълго.

— Това означава, че може да се получи информация за когото и да било, когато и да било на тази планета — Наполеон, Чингис Хан… — размечта се Костик.

— Хъм, намери от кого да се интересуваш, — гризна го Андрей. — Има толкова по-интересни личности.

— Аз просто така, — побърза да се оправдае Костик и погледна Сенсей.

— Това е много по-сериозно, отколкото ти се струва, — отговори той. — И в цялото човечество само единици са тези, които притежават такива възможности.

— А има ли по-висш разум от този на Земята? — никак не мирясваше Костик.

— Разбира се. Съществуват много по-висши информационни структури, та чак до глобалната. Но всички те са под