151

почнаха да се вият във въздуха. Вятърът се усилваше с всяка секунда. Палатките едвам се крепяха на своите места. Струваше ми се, че все едно някой в своята ярост ще ги изтръгне от местата им с един замах, заедно с техните железни колчета. Новият порив на вятъра разпиля жарта на нашия огън, а салфетките лумнаха и полетяха към колите. Бушуващият огън като някакъв звяр се нахвърли към сухите тръстики, с жажда поглъщайки техните стъбла.

Всички скочихме от местата си от ужас. По-големите момчета заедно с Николай Андреевич започнаха да гасят горящите салфетки. Володя, Стас и Андрей започнаха да гасят разгорелият се огън. Ние с Татяна от страх грабнахме някакви вещи и започнахме да сновем напред-назад, без да знаем на къде. Целият ми дискомфорт отиде някъде на заден план от нахлулите страх и паника. Тогава за първи път в своя живот почувствах какво означава истински животински страх пред лицето на бушуващата стихия.

Вятърът стана толкова силен, че наоколо се чуваше само неговия рев и ужасяващия грохот на вълните. Случваше се нещо невъобразимо, водата ту се отдръпваше мощно навътре в морето, ту със страшна сила връхлиташе върху брега, завземайки все по-големи части от сушата. Под студената лунна светлина морето изглеждаше все едно ще кипне. Със своята бушуваща паст то бе готово да глътне всеки и всичко, което се изправяше на пътя му. Гигантските водни „езици“ със страшна сила приближаваха нашия лагер.

Николай Андреевич оправдавайки своето прозвище „Здравия разум“, хукна към колата опитвайки се да запали двигателя, викайки ни в движение:

— Хвърляйте всичко! Сега ще ни отнесе! После вече ще е късно!

Всички започнаха панически да тичат напред-назад. А пък аз направо изгубих ума и дума, краката ми се подкосиха от страх и станаха все едно от памук. И в това безобразно суетене видях Сенсей. Предполагах, че гаси пожара или се намира някъде около колите, но за мой шок и ужас, се оказа, че през цялото време си е седял на своето място, без дори