153

— Женя! Да не ти изби сачмата?! Какво канче?! Сега ще ни помете! — и без да го изпуска от ръце се обърна към Николай Андреевич. — Докторе, да вземем да го метнем в багажника? Мисля, че му избиха сачмите!

— Стига сте се занимавали с глупости! — гръмко се провикна „Здравият разум“. — Целият плаж се наводнява! Бързо влизайте в колата, докато все още можем…

Женя изскубвайки се от ръцете на Стас, на свой ред извика:

— На теб са ти…! Моите сачми са си на мястото. На Сенсей нещо са се разхлопали!

Думата „Сенсей“ подейства на Стас като студен душ. И вместо да побегне към колата, както каза Николай Андреевич, застина като полезно изкопаемо, и с невъобразимо удивление впери погледа си в него. Тогава случайно забелязах, че тъкмо аз държах в ръцете си това нещастно канче, заедно с една камара други неща. Все едно ме удари ток.

— Канчето е в мен, в мен! — развиках се аз хвърляйки останалите вещи и хуквайки към Женя.

Той взе канчето все едно щафетна пръчка на състезание и се хвърли към морето, което почти бе стигнало до Сенсей. Но морето изглежда не искаше да му дава своята вода. Една подир друга вълните го поваляха на земята, но Женя не загуби самообладание и бързо се изправи на крака загребвайки с канчето вода от отиващата си вълна, вярно заедно с пясък и всякаква друга ураганна мътилка. Но веднага след като гребна с канчето и хукна към Сенсей, видях как зад него в далечината, осветена от лунната пътека се задаваше гигантска вълна, неумолимо приближаваща се към нас. Исках да извикам към всички за наближаващата опасност, но гърлото моментално пресъхна. Вместо вик, от устата ми излезе някакво немощно скимтене и нечленоразделни звуци и безпомощен жест с ръката по посока към морето. Женя през това време вече беше стигнал Сенсей и му предаде канчето, целия треперещ дали от студ или от страх. Намирайки се в състояние на пълен смут отново погледнах към вълната. Тя уверено приближаваше към нас със своята разрушителна сила,