154

все едно беше озверял хищник стремящ се да погълне целия бряг. Очевидно и момчетата бяха забелязали тази плашеща черна сянка, защото неистово закрещяха нещо на Сенсей. Този сърцераздиращ вик отекваше в ушите ми заедно с падащите с гръм вълни. Беше ми страшно да си помисля какво предстоеше да се случи.

Сенсей взе спокойно канчето от Женя и без да обръща внимание на никого, постави своите ръце върху него, съсредоточавайки се буквално за няколко секунди. Тези секунди ми се сториха цяла вечност. Вълната стремително се приближаваше, а Сенсей не помръдваше. Другите продължаваха да викат нещо, стоейки до колите. В този момент забелязах, че моето неразположение започна подозрително бързо да изчезва. В това време Николай Андреевич, Виктор и Володя, видимо разбирайки, че не ги чуват, хукнаха към Сенсей. Но в този момент Сенсей отвори очи, подаде канчето на Женя и произнесе:

— Излей го в морето.

Когато Женя взе канчето, не му се наложи да прави дори и крачка, тъй като морето беше стигнало до краката му. Той просто безразлично плисна съдържанието в оттеглящата се вълна, наблюдавайки със страхопочитание наближаващата гигантска стена.

— Сенсей, трябва да бягаме, — дотича Стас, без да откъсва поглед от гигантската черна вълна.

Вместо Сенсей прозвуча обречения глас на Женя:

— Вече е късно, каквото и да правим, ще ни настигне.

Дотичалите момчета, очевидно чувайки думите на Женя, се спряха, осъзнавайки безизходната ситуация. И едва в този момент Сенсей обърна глава към морето. Но за разлика от другите, той не просто я гледаше, а се любуваше на тази страшна стихия.

В този момент почувствах, че всичко в мен си дойде на местата. Изчезна гаденето, виенето на свят, организма ми влезе в норма. Дори и страхът изчезна. В съзнанието ми се появи необичайна яснота. Почувствах се толкова добре, толкова въодушевено, все едно това бяха най-добрите мигове от