155

моя живот, макар реалната картина да говореше за противното. Дори вълната, вместо да предизвиква паника и ужас вече предизвикваше чувство на възхищение от невероятната картина на могъщата природа.

Вятърът започна бързо да утихва. Вълните ставаха все по-малки, и по-малки все едно някаква гигантска ютия премина върху разбушувалото се море, изглаждайки всички гънки. Огромната вълна малко преди да достигне брега, буквално на стотина метра, нарушавайки всички закони на физиката, започна стремително да се смалява и с ехото на слабия плясък се разля на брега. Водата с нежелание отстъпваше от сушата, връщайки се към обичайните си граници. Вятърът утихна, и морето отново застина в предишното си спокойно състояние.

Аз преместих поглед върху Сенсей и тогава схванах каква беше причината зад тази внезапна буря. Това изобщо не бе някаква природна аномалия, както твърдеше моя разум, намиращ се в паника. Това действително беше дело на човешка мисъл! И макар на заден план разумът ми да продължаваше със съпротивата относно тази догадка, нещо дълбоко в мен, знаещо за света много повече, отколкото моя материален мозък и ми даваше възможност да разбера истинската причина за случилото се. Просто бях поразена, от това колко могъща може да бъде Човешката воля, притежаваща знанията, пред която се прекланят дори и природните стихии! Какви огромни възможности е заложил Бог във всеки от нас! Нима е възможно да оценим този Негов дар в цялата си пълнота, избирайки живота на червей в тъмнината на собствения си егоизъм? Възможно ли е да разберем каква е Неговата истинска Любов към нас, ако освен себе си не забелязваме никой друг? Само позьорство, лъжа и живота минава. Червеят си остава червей. Както го има, така и вече го няма, дори не са нужни никакви стихии, живота и без тях ще го смачка под своята подметка.

Природата се успокои, но никой от нас не смееше да мръдне, явно силно потресени от преживяното. Луната все така осветяваше със студената си светлина крайбрежния