156

хаос, който остана след бурята. В тази нереална тишина неочаквано прозвуча гласа на Сенсей:

— Няма да е лошо да запалим едно огънче, за да се стоплим…

Тази простичка житейска фраза ни извади от вцепенението, в което се намирахме. Всички с удивление се обърнахме към него. А той сваляйки прогизналата си риза, започна да я изстисква от морската вода.

— Казвам, че няма да е никак лошо да запалим огън и да си стоплим кокалчетата, — повтори Сенсей, забелязвайки изумените ни лица.

Тази фраза окончателно ни съживи. По-големите момчета се размърдаха да търсят в оцелелите палатки фенерчета и тръгнаха да обикалят из района в търсене на сухи дърва, тъй като всичко, което бяхме насъбрали или беше изгоряло или мокро. Останалите се събраха около Сенсей, все едно това беше най-безопасното място в цялото крайбрежие.

— Може пък да минем и без огън? — внимателно попита Николай Андреевич. — Може да е по-безопасно да отидем в града? Изглежда над морето има буря и това бе някакъв порив от нея. Не е изключено да се повтори.

На което Сенсей добродушно отговори:

— Отпусни се докторе. Нека първо да си сварим топъл чай, да поизсъхнем малко, а после ще видим.

— Добре, както кажеш, — с нотка съмнение произнесе Николай Андреевич.

Всичките ни мокри дрехи моментално бяха закачени на въжетата от палатките. А ние, след като се преоблякохме в сухи дрехи, се настанихме на ново място по-далече от морето, греейки се на огъня и чакайки да кипне водата в чайника. Колкото и да бе странно, настроението ми, независимо от обстоятелствата бе отлично. Все едно се бях преродила и върху мен се бе спуснало вдъхновението, благодарение, на което душата ми направо пееше, беше ми толкова хубаво и спокойно.

Веднага, след като водата в чайника кипна, двете с Татяна заварихме ароматен чай от риган и маточина. Извадихме,