157

по настояване на доктора, от нашите оцелели хранителни запаси меда, с профилактична антипростудна цел и си сътворихме скромна вечеря с тази вкуснотия, по-точно е да се каже нощен пикник.

Когато първите глътки от ароматния чай започнаха да се разливат в организма, разпространявайки своята топлина, Николай Андреевич, след като вече се бе поотпуснал, проговори:

— Ето това се казва ураган! Каква стихия! Колко интересна може да бъде човешката психика в екстремални ситуации. Едно е теорията, а съвсем друго — практиката, при това собствената.

— Не думай, — усмихна се Сенсей. — Да разсъждава, — а не да действа.

— И най-главното е колко бързо се сменят човешките ценности, — продължаваше да говори възбудено психотерапевтът. — Когато търсиш и най-малкия шанс да спасиш себе си и околните, единственото ценно нещо става животът. Но в последните минути, когато опасността стана неизбежна… странно, неговата стойност се губи, ценното не е тялото! А това вътре… Просто поразително… яснота и пълен покой, такова необикновено чувство на яснота и разширено състояние на съзнанието…

Сенсей доволно се усмихна и прекъсна разказа на Николай Андреевич на най-интересното за мен място. Оказа се, че не само аз изпитвах такива привидно абсолютно несъвместими с екстремалната обстановка усещания.

— Докторе, остави намира самоанализа. Нека душата се насити на мига „тук и сега“.

Николай Андреевич внимателно го погледна и кимна одобрително, разбирайки това, което не бе произнесено на глас.

Известно време седяхме мълчешком, разтягайки удоволствието от канчето горещ чай. Аз продължавах да изпитвам тази необикновена вътрешна наслада на тишината. Наистина това потресаващо усещане на райски покой е възможно да бъде разбрано само тогава, когато постоиш малко в