158

самия „пъкъл“. Народът започна да се връща в нормалното си състояние на съзнанието и прекъснатата дискусия се възобнови.

— Е не, каква буря, какъв кошмар! — не можеше да се успокои Виктор.

И в този момент някак между другото, отпивайки от своя чай, Сенсей произнесе:

— И това беше само една капчица вода.

Групата не разбра веднага думите, които произнесе той. Първи „прозряха“, поглеждайки изумено към Сенсей Николай Андреевич и Володя. Малко по-късно загряха и останалите.

— Как така капка вода? — с недоумение произнесе Виктор. — Правилно ли разбрах, имаш предвид тази същата капка вода в канчето, за която спори Женя?

Сенсей доволно кимна. А Женя в това време едва не се задави с чая, опулвайки очи, опитвайки се в движение да разбере дали се шегува или не.

— Това е провокация, протестирам! — за всеки случай шеговито се подсигури Тома Неверни, когато цялата наша компания го погледна с недвусмислен поглед. — Това беше просто съвпадение, ураганът случайно ни връхлетя…

— Случайно? — усмихна се Сенсей, повдигайки с удивление своите вежди. — Няма проблем, мога да го повторя.

— НЕ! Недей! — изпревари думите на Женя Стас. — Сенсей, спокойно, аз саморъчно ще го убия.

И с тези думи се нахвърли върху Женя, шеговито хващайки го за гърлото и започвайки да го тресе. Женя комично започна да се дави и напипвайки с едната си ръка една салфетка взе да я размахва в знак на примирие.

— Край, край! Предавам се! Вярвам, вярвам…

— Внимавай в картинката, — „заплаши“ го Стас, след като го пусна.

Всички се засмяхме, а Женя разтърквайки своето гърло плахо попита Сенсей:

— Наистина ли това се случи само от едно канче с вода?

— Ето това бе края, — решително се изправи Стас, но