163

помощта на същата тази вода и силата на волята тя може не само да се възстанови, но и да се направи по-здрава от коя да е стомана…

Сенсей днес явно имаше добро настроение и разположение на духа към беседи и необикновени демонстрации. Тъй като толкова потресаващи мигове, които преживяхме днес, не бяхме имали никога.

Сенсей подаде на Женя своето канче и произнесе с усмивка:

— Я плисни малко море в канчето.

Всички се изпогледахме изплашено, а Женя въобще отскочи от него все едно от огън.

— Не, Сенсей, аз бях до тук. Моята ръка носи лош късмет, — каза той криейки ръцете си зад гърба, и моментално добави усмихвайки се нервно: — При това и двете! И въобще, още от детството си съм „инвалид“ с всички части от тялото.

— Хей, отпусни се, само се пошегувах, — смеейки се го успокои Сенсей. — Ще се разминем и с минерална вода.

Всички въздъхнахме с облекчение. Женя също направи вид, че се отпуска, макар да не изпускаше от поглед ръцете му. Сенсей наля в канчето минерална вода и го покри с ръце. От тези жестове всички неволно се напрегнахме, страхувайки се да не помръднем или да произнесем някоя дума. След този „пречистващ“ ураган, на първо място в нашите мисли, всички съмнения относно уменията на Сенсей се бяха изпарили. Тъкмо за това групата следеше действията му със затаен дъх.

Сенсей както обикновено се съсредоточи за няколко секунди. После окончателно прекърши стъблото на тръстиката на две половинки. След това потопи единия счупен край в канчето с водата, а след него и другия. И ги съедини в едно цяло здраво стъбло. За наше удивление стъблото възвърна естествената си форма. След това Сенсей наля в шепата си вода от канчето и навлажни цялата повърхност на стъблото и доволен от резултата на своите действия ни подаде тръстиката да тестваме нейната здравина.

Независимо от крехкия си вид и лекота, стъблото беше