164

станало здраво все едно бе стоманено. Момчетата отначало се опитваха внимателно да го счупят, но не успяха дори да го огънат. И това само ги разяри. Всеки вече се опитваше с все сили да счупи стъблото, но всички усилия бяха напразни. Какво само не правиха с тръстиката. Опитваха се да я счупят както с ръце, така и с крака, скачайки отгоре и. Удряха я в близкия дънер, от което издаваше звук все едно бе плътна пластмаса или някакъв особен метал. В края на краищата, Стас и Володя хванаха тръстиката за двата края все едно бе лост, а Женя с цялото си тегло увисна на нея. Отново безрезултатно. Опитвайки какви ли не чалъми всички се отчаяха в опитите си да я счупят и отново седнаха на своите места, ставайки за пореден път свидетели на абсолютно нелогичен факт. Само Женя, като същински Тома Неверни продължаваше с опитите, привличайки смеха на околните. Той приклекна до огъня продължавайки да се мъчи с тръстиката.

— Дяволска работа! — искрено произнесе той, гледайки неподатливата тръстика.

И в момента, в който произнесе тези думи, тръстиката се разпадна на две половинки, дори без да бъде прилагана каквато и да е сила. Всички замръзнаха. Женя се смути, гледайки ту двете половинки, ту Сенсей. Но Сенсей само се усмихна. Тогава Женя се осмели, взе една от половинките и с лекота я счупи на две.

— Упс, — виновно произнесе той, извивайки врат.

— Ето, това е, — заяви Сенсей с нотка ирония, — реален пример, как една лъжица катран е способна да развали цял казан с мед… Тъкмо за това Агапит учел хората на чисти мисли. Тъй като само една лоша мисъл може да развали всичко.

Изричайки това с нескрита усмивка, Сенсей продължи разказа за руският бодхи.

— Изобщо Агапит творял много чудеса. Между другото притежавал и невероятно чувство за хумор. Нерядко се шегувал с тези, в които явно доминирали човешките пороци. Един ден довели при него знатен търговец от Киев, който бил измъчван от недъг. Търговецът започнал да му обещава