165

всичко най-ценно, което притежавал, само и само да го избави от болестта. През цялото това време звънкал с две кесии пълни с жълтици, видите ли нищо не му се свидело. Жълтиците по това време били изключителен разкош. Представлявали златни монети, от едната страна, на които бил образа на Владимир Святославович, а от другата — родовия знак на Рюроковичи във вид на тризъбец с надпис, гласящ „Владимир, а това е неговото злато“. Тези монети били предмет на истинска гордост от страна на търговеца и признак за тесните му връзки с тези, които стояли във върха на управлението на Древноруската държава. Не всеки можел да се похвали тогава с такива ценности. Но когато идва болестта, всичко губи своя смисъл. Търговецът бил готов да даде и това, само и само да върне своето здраве.

Агапит излекувал търговеца. Но търговеца го обзела алчността, а от друга страна той бил обещал пред всички, че ще се отблагодари на Агапит. И решил търговецът да излъже Светеца, слагайки в кесиите вместо златните, евтини сребърни монети. Нали никой не бе видял какво има в кесиите. Така и сторил, слагайки и една златна монета, за да изчисти съвестта си. Зарадвал се той, че хем се излекувал, хем запазил своето съкровище. Отишъл със своята свита отново при Агапит да предаде обещаната отплата. Агапит само се усмихнал гледайки кесията в протегнатата му ръка и казал: „От никого не съм взимал отплата и от теб няма да взема. Но своята дума ще удържиш. Излез и раздай всичкото злато на нищите.“ Търговецът още повече се зарадвал и тръгнал да изпълнява заръката на Светеца. Но когато отворил кесията и започнал да вади монетите се оказало, че всички монети, освен една били златни.

Търговеца се разстроил, мислейки, че е объркал кесиите. Но заръката на Светеца, която дал пред своята свита той изпълнил. А след като се прибрал у дома изпаднал в ужас, тъй като всички негови съкровища били се превърнали в евтини сечени монети. И сред тази камара намерил една златна монета.

— Хм, оказва се, че такива търгаши е имало и в тези вре-