168

съпровождана от Светия Дух се отправила в райските поля, тъй като в този момент самият Архангел Гавриил се молил за него.

Сенсей се замисли, а после свивайки рамене произнесе:

— Макар да не разбирам, защо разделили цялото на части… Няма значение, — махна с ръка Сенсей. — На тях ще им се наложи да живеят с това. — След това излизайки от своите разсъждения, започна да разказва по нататък: — И така, когато умрял Антоний, по настояване на Агапит оставили тялото му в килията. При това докато бил жив Агапит, тялото на Антоний лежало все едно било живо, дори от него се носело необикновено благоухание…

След смъртта на Агапит се случило нещо още по-необичайно. Както споменах, още приживе имало достатъчно много хора, които завиждали на Агапит и неговата популярност сред народа. Когато Агапит предсказал деня на своята смърт…

— Предсказал деня на своята смърт? — с удивление попита Руслан. — Нима е възможно такова нещо?

— Разбира се, още повече за Агапит… Нали е бил Бодхисатва. За него смъртта не е била проблем, за разлика от обикновения човек, подложен на постоянни реинкарнации. Той бидейки бодхи е можел във всеки момент да излезе от тялото. Но според правилата за пребиваване сред хората, Бодхисатвата е длъжен да изживее до край дадения живот, бил той кратък или дълъг. А да се предвиди кога ще свърши Праната в тялото за него не било толкова сложно…

— А-а-а, — отговори Руслан.

— Когато Агапит предсказал деня на своята смърт, за този ден започнали да се готвят не само неговите ученици, попивайки последните му духовни наставления, но и неговите неприятели. Те решили след смъртта на Светеца да изнесат тялото от манастира и да го заровят някъде по-далече в някое затънтено място, за да не може никой и никога да го намери. Но не могли да реализират този план веднага, тъй като славата на Агапит, както смятали те, не увяхвала дори и след смъртта му, а точно обратното, преумножила се мно-