169

гократно. Започнало масово поклонничество към неговото тяло. Минали четири месеца, а тялото му стояло нетленно, все едно бил умрял предишния ден. Потокът от хора не секвал. Затова неговите неприятели, разяждани от ненавист и безгранична завист към Светеца, решили да откраднат тялото.

Подготвили се много щателно към събитието, изработвайки план и задействайки в него определени хора, двама, от които били монаси. В решаващия ден, 24 февруари, по нов стил, независимо от големия студ, техните хора цял ден клали огън и копали гроб в избраното затънтено място, не далеч от един дълбок ров. През нощта на 24 срещу 25 им се отдала възможност да реализират плана си. Но когато изпълнителите на това наистина варварско дело, свършвайки своята „черна работа“ се върнали на сутринта в манастира, заварили голямо вълнение. И това вълнение не било защото тялото на Агапит било изчезнало, както предполагали. Оказало се, че някой от братята открил тялото на Агапит не легнало, а седящо в своята килия в необичайна поза. Освен това, пред тялото се намирал пергамент с почерка на Агапит, на който бил акуратно написан странен текст, чието мастило било съвсем прясно.

Тези, които лично закопавали до съвсем неотдавна тялото на Светеца, се ужасили двойно повече. Били трима. При това двама от тях били същите тези монаси, които по заповед на висшето ръководство лично откраднали тялото на Агапит през нощта, хвърлили го в рова, закопали го и замаскирали мястото. Тъкмо с тях в него момент се случило следното. Единият виждайки седящия Агапит се побъркал. Втория завинаги загубил своя сън. През целия остатък от живота си не можел да мигне и усърдно се молил за прошка. Впоследствие този монах станал най-яростният последовател на Агапит и най-ревностният пазител на неговото тяло. Третият съучастник побързал да съобщи на тези, които го били наели да извърши този коварен план и заедно с поръчителите побързали да се върнат на мястото, където бил заровен трупа на Агапит. Отравяйки гроба те