171

ужас и вътрешно объркване, когато живота виси на косъм, и човек няма сили нито да се спаси, нито да разбере защо изобщо е живял на този свят. Аз ли не мога да разбера този, който страда и търси в своя живот истинските ценности за своето духовно спасение. Болестта кара човек да се замисли за смъртта, а смъртта — за Бога. А когато търсиш Бога се срещаш с неочаквани хора и обстоятелства, които драстично променят съдбата ти, разкривайки абсолютно неизвестна страна от реалността.

Тези мисли толкова ме вдъхновиха, че започнах да мечтая, колко хубаво би било да осъществя тази идея. И ако с облика на Агапит нямаше никакви проблеми (чичо нямаше как да не помогне), то с пергамента на Агапит… И къде по широкия свят да го търсим, щом наистина е бил „иззет от човешката среда“? И тук, по време на моите бурни мисли Сенсей замълча и ме погледна концентрирано. А после някак добродушно произнесе:

— …Няма нищо невъзможно за жадуващата душа.

Така и не разбрах тогава какво беше това. Дали отговори на моите мисли или пък завърши по този начин своя разказ, който за съжаление изпуснах заради своя размисъл. Но така или иначе, не посмях да го попитам пред всички какво точно е имал предвид. Още повече в този момент Николай Андреевич попита:

— Казват, че там в Печьорските пещери има някакъв особен микроклимат, затова мощите били нетленни. Това да не е някаква особеност на самата местност?

— Да, особено е, — подчерта със загадъчна интонация Сенсей. — Но работата е там, че далеч не всички мощи в тези пещери са били нетленни. Там имало много останки от разложени тела, както при най-обикновените покойници.

— А какво представляват мощите? — внезапно попита Руслан.

— Събуди се, най-накрая! — произнесе Женя.

Всички се засмяха, а Сенсей отговори със сериозен тон.

— В древноруския и славянския език „мощи“ означава-