172

ли кости, но по-рано имало две понятия „мощи“ и „тяло“. Например, за едни светци казвали, че „лежат техните мощи“, а за други, че „лежи тяхното тяло“. По-рано в древната Русь с „нетленни мощи“ наричали просто не разпадналите се кости. Имало е и случаи на естествена мумификация на тялото. Вече в наше време църквата започнала еднакво да нарича с думата „мощи“, както костите, така и мумифицираните тела на светците, както се казва, без да правят някаква особена разлика.

— И защо? — отново попита Руслан.

— Е как защо? Вземат, например и обявяат някое духовно лице, заемащо приживе висок пост в религиозната структура за светец след смъртта му. А той взел, че изгнил, независимо, че бил погребан в Лавърските пещери, както казваш притежаващи особен микроклимат, — обърна внимание на Николай Андреевич. — И няма как да върнат думите си назад, та нали вече провъзгласили пред народа нечия святост. Тъкмо за това се извъртали както могат, заглаждайки някои моменти в историята, за да не предизвикат смут в своето паство. Ето, например, както се случило с Теодосий.

— А кой е Теодосий? — не се спираше с въпросите Руслан.

— А какво се е случило? — включихме се и ние.

— Теодосий? Това е най-комичния случай в историята на прославените руски светци. Теодосий Печьорски е така наречения отец на руското монашество, — с насмешка проговори Сенсей. — Представят го за идеал на монашеско житие, а всички руски монаси биват причислявани, като негови деца. И днешните духовни пастири нямат вина в това лъжливо прославяне, тъй като се опират на дошлите до тяхното време „исторически документи“, които не са достоверни в много от нещата. Нямам предвид самите документи, а съдържащата се в тях информация. Корените на тази измама се таят доста по-дълбоко и водят в епохата на Агапит.

В онези времена мълвата за делата, чудесата и изцеленията на Агапит се разпространявала много бързо. Народната мълва постоянно твърдяла: както учел Агапит, както казвал