173

Агапит, както правел Агапит. Е, и на кого от тогавашните духовни пастири на „стадото“ това можело да се хареса, някакъв си прост монах, народа да тачи повече от неговата високодуховна персона? Така, че някои високопоставени лица още във времето, когато Агапит бил жив, изпитвали към него черна завист. А да предприемат каквото и да било срещу него се бояли. Тъй като дори и опитите им да отровят Светеца не се увенчали с успех. Това изобщо не му навредило. Така че неговата силна личност, народна слава, необикновената сила, която притежавал и свободомислие всявали ужас сред властимащите. Не им било по силите да го унищожат нито физически, нито морално и тогава решили да действат с други методи. Те решили в противовес на Агапит да издигнат свой кандидат за всенародно почитане и по възможност да го канонизират официално. Избора се спрял на вече починалия игумен Теодосий, който между другото далече не бил първия игумен на манастира и далеч не най-идеалната личност за кандидат светец. Очевидно неговия образ бил по-близо по дух на онези златолюбци, на които Агапит пречел да изкарват пари от името Божие.

За реализацията на своя замисъл спешно започнали да съставят „хроники“ и „житие“. И някъде в 1078 - 1088 години се появили текстовете на „Житието на преподобния Теодосий Печьорски“, където за реалния му живот нямало почти никаква информация, за това пък преписаните заслуги с лопата да ги ринеш. В същия период се появили и записите на Никон „Велики“, който по време на своето монашеството се наричал Иларион и в своето време бил отстранен от поста митрополит в Софийския събор заради своето златолюбие. Той също не можел да се примири със славата на Агапит. По-късно в 1093 година тези записи били допълнени от игумен Йоан. И вече на тези основи започнали да пишат Патерик, а също така и „Повест за преходните години“ в 1113 година, тоест 18 години след смъртта на Агапит. Но дори „Повестта“ редактирали по-късно и нееднократно внасяли поправки.

А през 1116 година игумена на Видубицкия манастир Силвестър старателно преработил текстовете на „летописа“.