174

Между другото, именно той интерпретирал споменатото за Андрей Първозвани. Там, където пишело, как Андрей Първозвани дошъл в тази земя да положи семето — теглото, което Христос му заръчал, Силвестър преработил материала и го написал от своя гледна точка, описвайки „теглото“ като кръст, а „семето“ като вяра. И тъй като именно неговите записи достигнали до потомците, се получава, че Андрей Първозвани пребивавайки в Киевските земи, издигнал на върха на планината кръст и благославяйки тази земя предрекъл, че на нея ще възсияе благодатта божия.

— До тези потомци дошла информацията както в онази детска игра „развален телефон“, — с усмивка произнесе Женя. — Вместо „семе“ — „племе“, вместо „тегло“ — „нашето потекло“.

— Нещо такова, — въздъхна Сенсей. — и така, в 1091 година в допълнение на всичко решили да изкопаят мощите на Теодосий и да ги поставят за поклонение в Успенския събор. Но когато в Далечните пещери, отворили килията на Теодосий, мястото, където бил погребан, се оказало, че мощите му били изгнили. А вече била обявена дата за тържественото пренасяне на мощите му в събора. За да покрият нещата спешно започнали да отварят други могили в пещерата. И отново, кой участвал в тази авантюра? Марк, за което по-късно го нарекли Гробокопачът, един помощник монах, и Нестор, по-късно наречен летописец, който бил поставен да оглавява тази „весела групичка“. Накрая, за тяхна радост, намерили добре запазено мумифицирано тяло на затворник, един от първите ученици на Агапит. И вече на следващия ден тържествено представили неговите останки за тези на Теодосий. Те дори не знаели чии са тези останки. А останките не били обикновени. Човекът, на когото някога принадлежали реално влязъл в Нирвана, или по християнски, — влязъл в рая, тъй като още приживе успял да победи смъртта и да излезе от кръга на реинкарнациите. Този монах се наричал Доброслав, или както по приятелски го наричал Агапит и неговите ученици — Добриня.

— Тези останки дали все още се пазят в събора?