175

Сенсей се усмихна.

— Не, разбира се. Справедливостта все пак възтържествувала. В 1240 година Добриня бил спасен от поругаването. По време на нападението на Кан Батия, неговите останки били иззети от Межаните и пренесени в много по-достойно място.

— Межаните? Кои са те? — попита Костик.

— Межане — това са хора, имащи достъп до Шамбала и общуващи непосредствено с Бодхисатвите на Шамбала.

— А думата „затворник“, как да я разбираме? — на свои ред се поинтересува Андрей.

— Затворникът е монах, който доброволно се зазижда в малка килия, преоформяйки я по такъв начин, че самото помещение става почти напълно изолирано от подземния коридор на пещерата, единствено било оставяно малко прозорче, където му подавали храна. Често затворникът се ограничавал само с вода и хляб, при това не всеки ден. Там той живеел и се молил до края на дните си.

— Ама че работа! — излетя от устата на Костя. — В пълна тъмнина и самота?

— Естествено. Отричайки се от всичко земно.

— И за какво? — искрено се удиви младежът.

— Това е един от пътищата за достигане до Нирвана.

— Не-е-е, аз не бих издържал, — заклати с отрицание глава нашият „Философ“.

— А аз бих опитал, — отговори Андрей.

— Да не си мислиш, че е толкова просто? — отговори Сенсей. — За да се приложи техниката на затвора, трябва първо да се научиш поне на някои елементарни неща — да контролираш своите мисли… Човек не се затварял просто така в пълна тъмнина, молейки се на Бога. В началото той бил обучаван на специална техника за дишане, след това да контролира своите мисли, да ги превежда в стабилното състояние на агатодемона, тоест към положителните мисли. И чак тогава се затварял, последователно изпълнявайки редица медитации, които го извеждали на съответното ниво, от простото към сложното. И в крайна сметка, човек осъзнато