178

средственост, надявайки се да го превъзпита. През това време в пещерата заедно с Антоний живеела неголяма община, в това число и Агапит, който предупредил Антоний за този „тих“ младеж: „Топлиш в пазвата си змия“. Но Антоний го съжалил и го оставил. Между другото идването на Теодоси при Антоний, Нестор описал по свой начин, как Антоний уж отказал да го приеме, преписвайки историята едно към едно от житието на свети Сава, което нямало нищо общо с действителността.

Теодоси бил „тих“ пред братята си, но вътре в него „кипял цял котел“ от не особено добри мисли. Теодосий чувствайки, че за Агапит той бил абсолютно прозрачен, се стараел да не му се мярка пред очите. И после цял живот чувствал вътрешен страх пред него, тъй като творил дела несъвместими с духовния живот.

Каквото предрекъл Агапит на Антоний за този младеж, това се и случило. Впоследствие, когато към монасите се присъединил и Варлаам — сина на Йоан, първи болярин на княз Изяслав, се разгорял страшен скандал с властимащите. Тъкмо тогава сред цялото братство именно Теодосий, заради своя слаб дух станал доносник на Изяслав. В последствие компрометирал Антоний не един път. В края на краищата, когато Варлаам, бидейки първи игумен, отишъл да моли Изяслав за земите над пещерата, Изяслав се съгласил да ги даде, но при едно условие, начело на братството да застане угодно нему духовно лице. На Варлаам не му оставало нищо друго, освен да се съгласи. През същата година Изяслав превел Варлаам (който Антоний поставил начело, когато самият той станал обикновен монах) в Димитриевския манастир, а на негово място посочил „своя човек“ — Теодосий. А Нестор поднесъл всичко това, все едно самите братя избрали Теодосий за свой игумен заради своите „монашески подвизи“

— Точно „подвизи“, — произнесе Володя. — при нас за такива „подвизи“ биха му сапунисали врата.

— От този момент нататък започнало негласното разделение в Печьорския манастир, — продължи Сенсей. — Последователите на Агапит се стремели към духовния живот.