182

вижда, как мисли, как живее и кой всъщност е самия той. Той дори до голяма степен не знае какво представлява смъртта. Да не говорим, че не е в състояние да разбере със своя ограничен мозък какво представлява безкрайната Вселена. Единственото, което може човек — това е да вярва или да не вярва.

— Е не, как така да вярва или да не вярва? — възрази Костик, опитвайки се да заформи спор. — За всяка вяра са нужни доказателства, в това число и вярата в Бога!

— Доказателства казваш?! — гласа на Сенсей се промени. — Приближи се към огледалото и внимателно се погледни. И ако вярваш, че си случайна съвкупност от аминокиселини, довела до мутиране на маймуната, заради което станала разумна, тогава за какво ти е да търсиш Бога? Отиди на пазара, купи си банан и се наслаждавай на живота! А ако не си съгласен с това и вярваш, че си прекрасно Божие творение, тогава как можеш да изискваш от него доказателства за Неговото съществуване?! Кой си ти и кой е Бог?

Сенсей говореше с такава сила в гласа и погледа, че Костик загуби ума и дума, сви се и сведе поглед. Имах чувството, че в този момент бе готов да потъне в дън земя. Възникна кратка пауза.

— Да, — наруши тишината Николай Андреевич. — Получава се, че Теодосий служил на Кесаря, а Агапит — на Бога.

— Точно така, — отговори Сенсей с равен спокоен глас. — Тъкмо в тези времена се случило разделението в Лаврата. Едни монаси извършвали истински духовни подвизи, в това число използвайки техниката на затвора, а други по това време се наслаждавали на своето своеволие, егоизъм, разхайтеност и златолюбие, обирайки миряните и изкарвайки пари от показа на местата, където се творили духовните подвизи на истинските монаси, вървящи към Бога… Общо взето при хората всичко е такова, каквото си е било винаги: да осквернят такова свято място със своята алчност, да изопачат и размътят всичко. А е можело да бъде другояче. Та нали самия Свети Дух бе сътворил там Обител своя. Ех, хора, хора…